Oскъдната информация за вида на българските жени през средните векове достига

Oскъдната информация за типа на българските дами през междинните векове достига до нас под формата на повредени църковни фрески, икони, както и фрагментарно непокътнати остатъци от одежди, открити в средновековни некрополи и гробници.

Столетията, прекарани под османска власт, изтрили доста от останките на предишното и оставили на историците възможността да вършат главно догатки за типа на хората от Второто българско царство, пишат от.



До наскоро средновековният костюм на българите бе обект единствено на несигурни догадки от страна на историческата общественост. Чрез работата на упорити откриватели към този момент разполагаме със доста повече данни по отношение на метода, по който са изглеждали другите български публични прослойки.

Според откривателите, средновековните знатни българи са се обличали не по-малко охолно от византийските и западните аристократи, а облеклата на елементарните хора не са се изчерпвали с една конопена риза. Нещо повече – облеклото на всички публични пластове се отличава с извънредно многообразие както на моделите, по този начин и на украсата и мъчно се подлага на категоризиране.

Неяснотите към облеклото на средновековните българи са към момента обилни, само че са даже още по-големи, в случай че кръгът се стесни до облеклото на дамите. 

Facebook

Относително дребният брой и повреден тип на оживели изображения на средновековната българска жена не дават на откривателите полето за изява, които дават по-често срещаните мъжки изображения, само че все пак сведенията са задоволителни.



В общи линии женският костюм се вписва в следните детайли: риза, туника, рокля, покривало, присъща декорация за главата, носена от дамите от всички класи и обувки, чийто тип към момента е обект на спекулации, заради извънредно редките изображения, способни да ни дадат информация за тях.

Определени претекстове, като например някои от украсите за глава, са неповторими и характерни единствено за земите на българското царство и не се срещат в съседните страни.

Особено обилен и елегантен бил женският благороден костюм. Преобладавали златотъканите тъкани с богата украса като извезани медальони и бисери.

Facebook

Болярките се кичели с доста скъпи начелници — задачите от злато и скъпоценни камъни. Широко публикувани били обеци, наушници, пръстени колиета, гривни и медальони, направени от злато, скъпоценни камъни и гланц.

Битът е определящият детайл в облеклото още от времената на прабългарите, които като номади са носили облекло, комфортно за езда. Жените и мъжете са имали сходно облекло, само че и тогава представителките на нежния пол са били суетни и по облеклата си са закачали гребенчета и огледалца, споделя дизайнерката и докторант по средновековна археология Калина Атанасова пред.

Facebook

Кафтаните, както назовават роклите за мъже, са облекло, използвано в предишното и от дамите в номадските племена, каквито са прабългарите и куманите, тъй като тези одежди са комфортни за езда, прибавя Атанасова. 

През идващите векове обаче дамското облекло се развива – става по-пищно и българските царици и принцеси не отстъпват по нищо на посестримите си от Западна Европа и Византия, само че имат своята уникалност в украсата, която са слагали на главите си.

Характерни са естествените материали. Украшенията са били с богата, ръчно направена декорация, а пищността е била наложителна - колкото повече материали и материи са се смесвали, толкоз нещо се е считало за по-красиво.

Забражденията, които покриват женските коси, са присъщи за Средновековието. " Жената би трябвало да покрива косата си, от една страна, тъй като косата съблазнява, а от друга – тъй като се счита, че елементарно се поддава на неприятни вълшебства. За дамите, защото раждат деца, е доста по-важно, в сравнение с за мъжете, да бъдат защитени от уроки. " – споделя дизайнерката.

Facebook

Българките от Средновековието са носили и доста красиви шапки, които представлявали нещо като извърнат кръстосан конус. В основата им е имало венец, който се правил от скъпи материали – нещо като диадема, която е от злато и скъпоценни камъни при по-богатите, а при по-бедните – от медни и месингови пластинки, само че отново направени доста красиво и богато гравирани.

Отстрани се слагали обеци, които били толкоз огромни и тежки, че са висели на шапката. Това са наушници. Дори и по-бедните са слагали такива, просто са били от по-евтини материали.

Украсяването на женското тяло постоянно е започвало от главата.

Хората от простолюдието носели нормално облекла направени от овчи кожи.  Кройката на облеклото при мъжете била елементарна, а материалът, от които се шиели облеклата — недодялан.

Facebook

Жените от народа обаче носели красиви, въпреки и семпли облекла. Най-хубави били облеклата им за празник.  Празничната одежда представлявала дълга ленена риза, която покривала и глезените. Нормите на приличието и християнската вяра претендирали дрехата да е направена по този начин, че да не демонстрира заобленостите на тялото под нея. Около шията женската дреха била набрана и украсена с шевица от разноцветни конци. Ръкавите били тесни и се закопчавали с копчета.

Жените не се препасвали за разлика от мъжете. В тяхното облекло преобладавали най-различни цветове – наситени и пъстри.

Обеците и копчетата, които носели бедните българки, имали относително елементарна форма и били направени от мед, бронз, желязо и оцветена стъклена маса.

Дори в сложните времена на Средновековието българката знаела по какъв начин да наподобява красива, без значение от това дали е бедна или богата. 

Снимки в публикацията: Международен фестивал Средновековен Търновград

За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook , последвайте ни в Instagram , намерете ни в TikTok .